За книгата: година / Джеймс, Уилям (11 януари 1842 г., Ню Йорк - 16 август 1910 г., Чокоруа, Ню Хемпшир) - американски философ и психолог, един от основоположниците и виден представител на прагматизма и функционализма. По-голям брат на писателя Хенри Джеймс. От 1878 до 1890 г. Джеймс пише своите „Принципи на психологията“, в които отхвърля атомизма на немската психология и поставя задачата да се изучават конкретни факти и състояния на съзнанието, а не данни, намиращи се „в“ съзнанието. Джеймс разглежда съзнанието като индивидуален поток, в който едни и същи усещания или мисли никога не се появяват два пъти. Джеймс смята избирателността за една от важните характеристики на съзнанието. Според Джеймс съзнанието е функция, която "по всяка вероятност, подобно на други биологични функции, се е развила, защото е полезна." Въз основа на тази адаптивна природа на съзнанието той отрежда важна роля на инстинктите и емоциите, както и на индивидуалните физиологични характеристики на човека. Теорията на Джеймс за емоциите, представена през 1884 г., стана широко разпространена. През 1892 г. Джеймс основава първата лаборатория по приложна психология в САЩ в Харвардския университет. Теорията за личността, разработена от него в една от главите на психологията, оказа значително влияние върху формирането на персонологията в САЩ.